Ние
си припомняме за Левски, като че ли само в дните на неговите годишнини. И твърде
често мислим и пишем за него по един и същ начин. Но когато дойдем до човека
Левски разбираме колко трудно се улавя неговата истинска същност, колко неуловим
е и сега Апостола.
Този
млад човек понася делото на цял народ и го понася весело, с песен на уста. Той
е сред най-великите герои от нашата история. Въпреки, че се движи непрекъснато
под ръка със смъртта. В това негово дело се крие романтика – съзнанието за
бъдната саможертва. Всички онези прочути негови мисли, които са достигнали до
нас и са ни толкова близки, са пълни с истина и мъдрост, сякаш са извадени от
народните песни. Левски не е изнасял гръмки речи, но е умеел да убеждава както
никой друг. Той никога не си е служил с външен блясък и театрални ефекти, за да
порази въображението на народа. Той е мъдър като народните песни и пословици.
Но и прозорлив като тях. Просто и естествено се държи Апостола в
най.-драматичните моменти от неговия опасен живот: пред съда, в затвора, под
бесилото.
Няма
по-известна и същевременно по-непозната личност в нашата история. Всеки
българин носи Левски в себе си, а кой е бил той и що за човек е бил този,
когото „селяците прости светец го зовяха”, всеки българин знае – народен водач и
мъченик, дал е живота си в името на свободата на България.
Автор:
Радослава Танушина – 9 клас
|