Професионална гимназия "Г. С. Раковски"

Сърцето е по-важно от външността

s_snejana — Sat, 25 May 2013 10:37:24 GMT

Върви една дама и спори с мъжа си. И двамата като модели, но ако ги чуеш отстрани, ще си помислиш "що за невъзпитание" .И двамата привлекателни, със стройни тела, вървят добре, но изказът им ужасен. И какво като са перфектни на външен вид, а не могат да се изразяват добре и се ругаят. Прибрах се вкъщи и си мисля едва ли на някой ще му направи впечатление как говорят, те нали са красиви. При мен беше обратното, никой не искаше да говори с мен, предполагам беше, защото не бях достатъчно привлекателна. Не зная...

Един ден, докато излизах от Supermarketa пак ги видях, разхождаха се двамата и отново спореха.Бяхме в една посока, затова се наложи да вървя след тях, те бяха пред мен...Вървяхме, вървяхме и по едно време срещнахме един стар мъж, човекът беше беден, със старо палто и скъсани обувки.Той стоеше на пет крачки от нас и изведнъж се строполи на земята. Двамата го видяха, но го подминаха. Старецът ги погледна изпитателно, но те се направиха, че не са го видели. Какво сърце трябва да имаш, за да подминеш стар човек, който се нуждае от помощ? Може би красотата им ги беше възгордяла толкова много, че дори и без сърца ги беше оставила.Аз отидох и вдигнах стареца, помогнах му, може да не бях красива като тях, слаба и висока, но имах сърце. Затова, драги читатели, знайте - каквото и да правите, не позволявайте красотата да надвие човечността и винаги помнете -

Сърцето е по-важно от външността!!!
Франческа Караиванова – 8 клас

Бъдещето на книгите

s_snejana — Wed, 02 May 2012 05:50:30 GMT

Един от най-забележителните културни феномени на човечеството е книгата. Със своя дълъг живот и познанието, което ни дава, тя доказва абсолютната си необходимост. В днешно време всеки малко или много си задава въпроса, какво ще е бъдещето и как ще се развива светът занапред. Новите технологии на времето са изместени от старите знания. Произлизащи все по-модерни и удобни средства са предназначени за улесняване на живота и покачване на жизнения стандарт. Телевизията и компютрите заместват книгите и бавно, но сигурно водят към пълното и заличаване. Днешният живот е така забързан и различен от древността, всеки гледа материалното и по-новите технологии. Много хора се питат, защо им е книгата, когато могат цялата информация от нея да получат чрез телевизията или друг модерен информационен източник. И така енергията, която си спестяват, не прочитайки дадена книга могат да насочат към нещо по-забавно, за което почти не се налага да влага мисъл. Разсъждавайки по този начин, младите хора са презадоволени от все по-бързо развиващи се глобални технологии. Те не оценяват достатъчно писменото слово, то се е превърнало за тях просто в частица от живота им. Светът е пълен с технологии, но едва ли това би заличило книгите. Всеки от нас носи в сърцето си късче гордост от делото на Солунските братя. Та нали точно те са създателите на глаголицата, а по-късно наречена кирилица. Точно двамата братя Кирил и Методий разпространяват християнството сред славено езичните народи. Схващането, че машините могат да извършат почти всичко, което и разумът и човешките умствени възможности сътворяват, заличават нашата самоличност и все по-малко хора намират смисъл в това да се усъвършенстват духовно, да постигнат морално извисяване. Трябва да търсим книгите, защото в тях има живот, вечен! Книгите са тези, от които черпим информация за миналото и живота на нашите предци. Точно това доказва вечния им живот, защото връзката минало-настояще-бъдеще е начин за комуникация между поколенията. Благодарение на книгата човек получава възможност да се развива и образова, въпреки навлезлите модерни технологии в живота му!

Силвия Райчева

Книгата срещу телевизията и интернет

s_snejana — Thu, 26 Apr 2012 05:09:10 GMT

Съществуват много начини с помощта, на които може да се опише една книга. Книгата е предмет, но това не означава, че тя няма душа, душата на една книга се намира в нейната сърцевина, в редовете от думи, подредени в идеални пропорции. Книгата крие и друго в себе си, това е нейното послание. Чрез него книгата успява да достигне своя читател, и така да му въздейства.

Но книгата като средство бива конкурирана. Тук се намесват модерните технологии и нововъведенията. Един от главните виновнци книгата да бъде изместена на заден план е телевизията. Разрастваща в умопомрачителни мащаби, телевизията хвърля огромната си сянка върху домашното четиво.

Бъдещето на четенето на книги не е много бляскаво.

Вкоренено е единствено в миналите поколения, когато книгата е начин за почивка и развлечение, чувство да „плуваш" в сюжета и буквално да попиваш буквите с очи.

За жалост ритуалното и символичното остават на заден план.

Съвремието настъпва с бързи темпове, а с него все повече и повече нещата се променят.

Идват времена, в които масовото средство за комуникация и забавление става интернетът. Днес, в десетилетието, в което живеем той е погълнал всичко, той е „потопът" , който ежедневно ни залива и преобразява, дори манипулира.

В свят, в който комуникациите и връзката между хората е жизнено важна, интернетът намира място навсякъде.

И вместо да „препускаме" през мастилените редове, ние „сърфираме" през електронни страници, изпращаме писма по електронна поща, общуваме и дори се срещаме с роднини и приятели в социалните мрежи.

Все повече се отдалечаваме от същинското, реалното, красивото и приковаващото. Всъщност за мен книгата никога не е била просто предмет, никога не е била тази странно миришеща вещ, стояща изправена на лавицата у дома.

За мен книгата е символ, послание, спомен, усещане, настръхващи тръпки, сълзи от радост. За съжаление обаче, днес книгата е въпрос на избор, на намерение, желание, влечение, допир, преживяване. Лично аз винаги бих избрал четивото, защото знам какво отключва в мене то.

С нищо не бих заменил същинското, човешкото у човека.

Не го правете и вие!

Станимир Стефанов

XII "Б" Клас

Какво е за мен моето училище

s_snejana — Fri, 12 Nov 2010 09:55:14 GMT

Какво е за мен моето училище

Казват, че най-хубавата част от човешкия живот е свързана с училището. Все още не знам дали е така, защото самата аз все още съм ученичка. Но смятам, че училището ми дава много. То ме научи, че значението стои в основата на всичко. Тук разбрах, че личността на човек зависи от хората около него, от родителите, от учителите. Но не е ли животът най-доброто училище за всеки от нас? Народът е казал: „Човек се учи докато е жив.” Което изключва виждането, че събираме знания от уроците единствено в класната стая от понеделник до петък. Тук ни учат и да обичаме, да различаваме доброто от лошото, красивото от грозното. Това го научава всеки сам за себе си, въз основа на житейския си опит и основните знания, които са му дадени в училище. Но тук в моето училище, разбрах каква е силата на познанието. Въпреки това то е само основата, то ни показва пътя, а ние сами трябва да продължим напред, защото да се учиш е като да гребеш срещу течението. Щом престанеш, то те връща назад. С гордост мога да заявя, че в моето училище разбрах какво значи да се учиш, да се учиш от другите, да знаеш и да се съмняваш, да искаш още и да търсиш, защото търсейки, откриваме себе си. Но дали на мен училището ми е дало достатъчно, за да се реализирам успешно, където и да било, все още не знам, но вярвам, че то ще остави следа в мен, която никога няма да забравя, защото това винаги ще бъде моето училище.

Професионална гимназия „Георги Сава Раковски”

Силвия Райчева - 11 клас

Какъв е за мен Левски

s_snejana — Sun, 02 May 2010 15:13:58 GMT

Ние си припомняме за Левски, като че ли само в дните на неговите годишнини. И твърде често мислим и пишем за него по един и същ начин. Но когато дойдем до човека Левски разбираме колко трудно се улавя неговата истинска същност, колко неуловим е и сега Апостола.

Този млад човек понася делото на цял народ и го понася весело, с песен на уста. Той е сред най-великите герои от нашата история. Въпреки, че се движи непрекъснато под ръка със смъртта. В това негово дело се крие романтика – съзнанието за бъдната саможертва. Всички онези прочути негови мисли, които са достигнали до нас и са ни толкова близки, са пълни с истина и мъдрост, сякаш са извадени от народните песни. Левски не е изнасял гръмки речи, но е умеел да убеждава както никой друг. Той никога не си е служил с външен блясък и театрални ефекти, за да порази въображението на народа. Той е мъдър като народните песни и пословици. Но и прозорлив като тях. Просто и естествено се държи Апостола в най.-драматичните моменти от неговия опасен живот: пред съда, в затвора, под бесилото.

Няма по-известна и същевременно по-непозната личност в нашата история. Всеки българин носи Левски в себе си, а кой е бил той и що за човек е бил този, когото „селяците прости светец го зовяха”, всеки българин знае – народен водач и мъченик, дал е живота си в името на свободата на България.

Автор: Радослава Танушина – 9 клас

137 години от обесването на Васил Левски

s_snejana — Sat, 27 Feb 2010 19:45:07 GMT

„Ако спечеля, печеля за цял народ, ако губя, губя само мене си..."

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Родителите му съответно са Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка.

Васил Левски, известен и като Дякона, Апостола, Главният книжар, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. Ноември 1866 г. се среща с Раковски.

През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа.

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България".

През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 19 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.