Съществуват много начини с помощта, на които може да
се опише една книга. Книгата е предмет, но
това не означава, че тя няма душа, душата на една книга се намира в нейната сърцевина,
в редовете от думи, подредени в идеални пропорции. Книгата крие и друго в себе
си, това е нейното послание. Чрез него книгата успява да достигне своя читател,
и така да му въздейства.
Но книгата
като средство бива конкурирана. Тук се намесват модерните технологии и нововъведенията.
Един от главните виновнци книгата да бъде изместена на заден план е
телевизията. Разрастваща в умопомрачителни мащаби, телевизията хвърля огромната
си сянка върху домашното четиво.
Бъдещето на четенето на книги не е много бляскаво.
Вкоренено е единствено в миналите поколения, когато
книгата е начин за почивка и развлечение, чувство да „плуваш" в сюжета и
буквално да попиваш буквите с очи.
За жалост ритуалното и символичното остават на заден
план.
Съвремието настъпва с бързи темпове, а с него все
повече и повече нещата се променят.
Идват
времена, в които масовото средство за комуникация и забавление става
интернетът. Днес,
в десетилетието, в което живеем той е погълнал всичко, той е „потопът" , който
ежедневно ни залива и преобразява, дори манипулира.
В свят, в който комуникациите и връзката между хората
е жизнено важна, интернетът намира място навсякъде.
И вместо да „препускаме" през мастилените редове, ние
„сърфираме" през електронни страници, изпращаме писма по електронна поща,
общуваме и дори се срещаме с роднини и приятели в социалните мрежи.
Все
повече се отдалечаваме от същинското, реалното, красивото и приковаващото.
Всъщност за мен книгата никога не е била просто предмет, никога не е била тази
странно миришеща вещ, стояща изправена на лавицата у дома. За мен
книгата е символ, послание, спомен, усещане, настръхващи тръпки, сълзи от
радост. За съжаление обаче, днес книгата
е въпрос на избор, на намерение, желание, влечение, допир, преживяване. Лично
аз винаги бих избрал четивото, защото знам какво отключва в мене то.
С нищо не бих заменил същинското, човешкото у човека.
Не го правете и вие!
Станимир
Стефанов
XII "Б" Клас
|
